Как да се подготвим за болница - важни съвети и

Как да се подготвим за болница - значими препоръки и подготовка

 

Какво би трябвало да създадем, в случай че ни следва влизане в болница, кой и какви документи би трябвало да ни издаде, какво заплаща Здравната каса, какъв брой продължава болничният престой? Отговори на тези въпроси, препоръки и инструкции дават в специфична обява от НЗОК.
Какви документи са ни нужни, с цел да ни одобряват, и кой ги издава?
При планов банкет в болница, пациентът постъпва с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури " (бл. МЗ-НЗОК № 7). Направлението се издава от персонален доктор или от доктор експерт. Към направлението се ползва и Амбулаторен лист. Документите се издават електронно, само че при предпочитание може да се разпечатат на хартия. Препоръчително е пациентът да показа и всички медицински документи, с които разполага, осведоми nova.bg. При постъпване по неотложност не се изискват документи.
Необходимо ли е да знаем по каква клинична пътека ни одобряват и какво включва тя?
Клиничната пътека, по която пациентът постъпва в болница, има единствено прелиминарен осведомителен темперамент за лечебното заведение, в което постъпва. Определяща е клиничната пътека, по която пациентът е изписан от болничното заведение и тя може да бъде друга от тази, по която е признат. Вие имате право да знаете по коя тъкмо Ви лекуват.
Ако са ни нужни проучвания – авансово ли би трябвало да сме подготвени с тях или ги вършим в деня на постъпване?
При хоспитализация (планов прием) пациентът може да показа проучвания, осъществени преди датата на хоспитализация, само че в случай че няма такива, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква. Ако няма проучвания, само че са нужни такива, същите следва да се създадат в болничното заведение.
Изследванията влизат ли в клиничната пътека или ни би трябвало в допълнение направление за тях?
Всички проучвания се правят в границите на клиничната пътека, в това число образни (рентген, КАТ, МРТ, ехография) и лабораторни проучвания. Не са нужни обособени посоки за тях.
Ако се постанова консултация с анестезиолог – какво включва тя и кой я заплаща?
" Предоперативна анестезиологична консултация " е наложителна за всяка клинична пътека с оперативна активност, осъществена с обща или локална анестезия и е неразделна част от Историята на болестта на пациента. Включва анамнеза за съществуване на алергии и съпътстващи болести. По преценка на анестезиолога се правят и характерни проучвания. Консултацията с анестезиолог и назначените от него проучвания влизат в цената на клиничната пътека и също се заплащат от НЗОК.

 
В кои случаи плащаме избор на лекар/екип?
Изборът на поискани от пациента спомагателни услуги, в това число избор на доктор или екип от медицински експерти, е регламентиран в Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ. Те се заплащат в допълнение по цени посочени в Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ.

Извън дейностите, които заплаща НЗОК, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите услуги и консумативи. Допълнително поисканите услуги са въпрос на персонален избор на пациента, а не наложително изискване за банкет и лекуване в лечебно заведение за болнична помощ.  Тези услуги се декларират свободно, категорично и документално от пациента.
В кои случаи плащаме за консумативи или медицински произведения?
Болницата може да желае от пациента да заплаща единствено медицинските произведения, за които категорично е посочено в съответната клинична пътека, че не се заплащат от НЗОК. Пациентът заплаща изделията на цената, на която ги е закупила болничното заведение. Последната наложително издава фактура и фискален бон, в които е посочено защо е заплащането от пациента. В случаите, в които НЗОК покрива част от цената на здравното произведение, пациентът доплаща сумата до цената, на която болничното заведение е закупила изделието.
Кой и по какъв начин ни осведоми за цените?
Извън дейностите, които заплаща НЗОК в границите на здравното обезпечаване, лечебните заведения би трябвало да имат направен ценоразпис, подложен на видно място, от който пациентите да се осведомят за цените на предлаганите в допълнение поискани услуги и медицински произведения. За цената на медицинските действия, предоставяни отвън рамките на здравното обезпечаване, болничното заведение също би трябвало да има ценоразпис, подложен на видно място.
Ако се наложи спомагателен обзор от експерт от друго поделение по време на болничния престой, належащо ли е направление и кой го издава?
В подобен случай консултацията се обезпечава от болничното заведение. Не е належащо в допълнение направление или възнаграждение от пациента.
Могат ли да ни изпишат преди приключването на минималния период на клиничната пътека?
Клиничната пътека е с контрактуван най-малък престой. Когато той е до 3 дни може, да бъде изпълнена и завършена като амбулаторна процедура, ако в границите на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички наложителни действия и са налице всички условия за дехоспитализация. Също по този начин и писмена оценка от доктор за неналичието на медицински риск за пациента от предварителното привършване на дейностите по клиничната пътека.
Какви документи би трябвало да получим при изписване?
При дехоспитализация болничното заведение дава на пациента епикриза, която се издава в три еднообразни екземпляра и се подписва от пациента. В епикризата са разказани всички резултати от извършените проучвания, операции, оперативният протокол, осъществените съвещания, предписаното домашно лекуване, хранителен режим и други При предпочитание от страна на пациента се дават и копия на резултатите от съвещания, хистологични, лабораторни и образни проучвания.
В какъв интервал след изписването имаме право на надзорен обзор и нужни ли са ни спомагателни документи за него?
След изписване се назначават до два контролни прегледа, наложително записани в епикризата, в границите на 30 дни след изписването, в същото лечебно заведение за болнична помощ. Не са нужни спомагателни документи. Всички проучвания, нужни за контролния обзор, се назначават и правят в същата болница.

 
Ако имаме възражения – към кого да се обърнем и какви документи би трябвало да си приготвим?
Когато здравноосигурените лица не са задоволени от здравната помощ, могат да подадат тъжба пред съответната Районна здравноосигурителна каса,  Изпълнителната организация " Медицински контрол ", Министерството на здравеопазването или други държавни органи или институции, които могат да имат отношение и компетентности по отношение на съответния случай. В жалбата следва да бъде предоставена съответна информация, съпроводена със съответна документи, с която разполагат по случая. Пример за такава са резултати от проучвания, амбулаторни листове, епикризи, фактури, касови бележки за заплатени суми и др.